Гората, граничеща с поляната

. . .

Карах и аз не знам с колко... може би 120-150.. едвам виждах пътя, а бутилките с водка бяха изпити.. или разляни, но и аз не знаех къде се намирам... наведох се да взема една щото беше паднала от седалката и я хванах, може би след секунди или минута бърникане. Изправих се и я загледах. Направих тъжна физиономия, защото беше празна и докато се усетя бях излязал в поляната а първото дърво от гората беше мое. Колата направо залепна за него, а щеше да е чудо, ако съм жив..

» Поляната, граничеща с гората